| ... |
Бизнес
2007: ИЗИСКВАНИЯ И СТАНДАРТИ В ЕС
СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА СТОКИТЕ
С цел да се постигне свободно движение на стоките в
ЕС е необходимо взаимно признаване на изпитванията и
сертификатите. Така се стига до концепцията за Нов подход
за техническо регламентиране и стандартизация (чрез
директиви) и Глобален подход за оценяване на съответствието,
предпоставка за безпрепятствен стокообмен на Единния
пазар.
Знак СЕ върху даден продукт означава че:
продуктът има ниво на защита, определено от европейските
директиви
спазени са процедурите за оценяване на съответствието
за този продукт
Новият подход на техническо регламентиране в ЕС се основава
на следните принципи:
· безопасност за здравето и живота на хората, домашните
животни, околната среда, имуществото;
· определяне на групи от съществени изисквания към продуктите
(групи продукти) с цел гарантиране на безопасността
- в директиви;
· определяне на конкретните изисквания към продуктите
в хармонизирани стандарти;
· съответствието със съществените изисквания се оценява
преди изделието да се пусне на пазара;
· отговорност за нанесени щети на потребителите носи
производителят. Той декларира чрез декларация за съответствие,
че продуктът отговаря на съществените изисквания;
· в някои случаи при оценяване на съответствието участва
т. нар. обявен орган, който допълнително гарантира,
че продуктът съответства на съществените изисквания,
определени в директивата чрез сертифициране на продукта,
изследване на типа, оценяване на система за производствен
контрол и пр.
Ако даден продукт е произведен в съответствие и отговаря
на съответстващите му хармонизирани стандарти, това
означава, че той автоматично отговаря на изискванията
на директивите и може да бъде продаван свободно но общоевропейския
пазар. Това е т.нар. презумпция за съответствие.
Основни характеристики на Глобалния подход:
· процедурите за оценяване на съответствието имат за
цел държавните органи да могат да гарантират, че продуктите,
пуснати на пазара отговарят на изискванията на съответните
директиви;
· оценяването на съответствието става чрез процедури,
наречени модули, които се прилагат на етапа на разработване
и на етапа на производство;
· по какъв модул да се оцени съответствието се решава
като се вземат предвид специфичните особености на продукта,
степента на риска, характерът и размерът на производството;
това е регламентирано в директивите (наредбите) за съответните
групи продукти;
· за целите на прилагането на модулите за оценка на
съответствието държавата обявява на своя отговорност
органи, които са технически компетентни и отговарят
на изискванията на нормативните актове, въвеждащи директивата.
Основни модули на Глобалния подход:
А - Вътрешен производствен контрол
В - Изследване на типа
С - Съответствие с типа
D - Осигуряване качеството на производството
E - Осигуряване качеството на продукта
F - Проверка на продукта
G - Проверка на единичен продукт
H - Пълно осигуряване на качеството.
В практиката е възможна и комбинация от различните модули.
България въвежда европейските директиви в своето законодателство
като наредби за съществените изисквания и оценяване
на съответствието посредством Закон за техническите
изисквания към продуктите. Този закон въвежда принципите
на новия и глобален подход в българския правен ред и
създава правната основа за приемането на директивите
от "новия подход".
За българския пазар еквивалент на европейската маркировка
СЕ е маркировката СО. Тази маркировка означава, че продуктът
е проектиран и произведен с всички приложими условия
на наредбите и че е оценено съответствието му със съществените
изисквания.
Националният орган за стандартизация е Българският институт
по стандартизация (БИС), който има статут на самостоятелно
юридическо лице на подчинение на Министерския съвет.
Държавната агенция по метрология и технически надзор
(ДАМТН) отговаря от една страна за определянето на органите
за оценка на съответствието, а от друга страна - за
надзор на пазара в секторите от "новия подход",
с изключение на медицинската апаратура и строителните
продукти.
В доброволната сфера се намесва Българската служба по
акредитация. Тя е органът на територията на България,
който акредитира:
1. лаборатории за изпитване и калибриране;
2. лица за сертификация на продукти, на системи по качество,
системи за управление на околната среда, персонал;
3. лица за контрол съгласно изискванията на БДС EN 45004.
|
... |