ДОЦ. Д-Р ЮЛИЯ ДЖАРОВА: "БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ СЕ НУЖДАЯТ ДА НАУЧАТ ИЗКУСТВОТО НА САМОПРЕДСТАВЯНЕТО"

Интервю в "Инфобизнес"
Доц. д-р Юлия Джарова е мениджър към Холандския икономически институт - водещо бюро за икономически изследвания и политически съвети в Ротердам, и хонорован доцент в Еразмус университет, Ротердам. Преподава и във Факултета по икономика и бизнесадминистрация в Софийския университет.

От колко време се занимавате с проекти и по-конкретно финансирани от холандски организации и как анализирате отношението на тези организации към България?
Моят опит в двустранни и международни проекти датира от 14 години. Това е и времето, в което холандското правителство реши да включи България в неговата подкрепяща Програма за сътрудничество с Източна Европа (PSO). През всички тези години съм работила по близо 30 проекта за България. Сумата, отпусната от Холандия на България, е надвишена няколко пъти, което е добър знак за напредъка на страната в посока на демокрацията и свободната пазарна икономика.
Може би, не на всеки е ясно как работи двустранното финансиране и аз бих искала да опиша този процес от гледна точка на холандския опит с много прости думи. За решението какво да се финансира има две основни предпоставки. Първо, трябва да има инициатива, идваща от българска страна, която да показва приоритетите на България в предстоящия период. Второ, съгласувано от българската и холандската страна, уговаряне на следното - в кои области може холандският опит да бъде най-приложим и ефикасен за България. Крайното решение се взима от Хага. Управляващата институция в двустранната програма за България се нарича "Senter International". Това е изпълнителна агенция на холандското Министерство на икономиката.
Как смятате, дали българските фирми са достатъчно информирани за обявени в момента проекти и каква е ролята на Интернет в случая?
Холандската двустранна програма през последните няколко години започна така наречената В2В (business to business) програма.
Тя протича два пъти годишно. Целта й е да среща холандски и български бизнеспартньори за осъществяване на сполучливи бизнесначинания. Тази програма е особено важна за създаване на смесени предприятия. Инициаторът на подобни проекти обикновено е холандският партньор. Това обаче не означава, че българските фирми не са активни. Те могат да открият холандски партньор (ако все още нямат такъв) и заедно да кандидатстват за финансова подкрепа за техни съвместни дейности в България. Въпросът е как да намериш съдружник в Холандия. Има няколко начина. Един от тях е Бизнес центърът към БТПП, създаден с подкрепата на холандската програма PSO. Друг начин е холандското търговско представителство в България, което е много достъпно и ценно като контакт. Има и консултантски фирми, които работят едновременно в България и в Холандия и които са способни да търсят партньори и да съдействат при кандидатстването. За българските фирми е много важно да имат уеб-страници и да са членове на български и международни институции. В тези модерни времена комуникациите и Интернет са най-добрите средства да накарате другите да научат за вас. Също така, българските предприятия се нуждаят да научат изкуството на самопредставянето. Комуникационните и маркетингови способности и умения единствено се учат. И накрая, но не на последно място - трябва да се владеят чужди езици, задължителни са английският и немският.
Какви са перспективите пред предприятията, които до момента не са кандидатствали по нито един проект, и тези, които са финансирани основно от донори?
С повече инициатива може всеки да опита да участва в холандската програма. Важно е да има холандски партньор. А тези, които са участвали, също имат шанс, но предпочитанието е финансирането да не отива при едни и същи фирми. В същото време, финансиране за МСП има и ще има по линия на Европейската комисия. Така например, в края на 2003 г. бяха утвърдени проекти, свързани с изследователска и развойна дейност на 49 български предприятия. Аз лично наблюдавам как се развива тази програма. Явно е, че българските фирми имат нужда от повече информация за подобни инициативи. Само Интернет не е достатъчен за информация. Много по-сложно е участието в тези програми и фирмите имат нужда от преки консултации и обучение. БТПП може да бъде една от институциите, която предлага подобна услуга. Но най-важното е фирмите да осъзнаят, че това е необходимост и че първите винаги печелят.
Съществуват също така програми на равнище ЕС като например Шестата рамкова програма. Едва ли много фирми знаят за нея.
Тя дава възможности за коопериране с европейски фирми. Освен това тази програма стимулира иновациите, това което е жизнено необходимо на България в този момент. Участието на българските фирми в двустранни, европейски или международни програми е отваряне към света, подготовка за една по-широка бизнессреда, от тази на България. А това учи на конкурентност и на европейско отношение към бизнеса.
Какви ще са плюсовете и минусите за малките и средните предприятия, когато България се присъедини към ЕС?
Много е просто. За тези фирми, които са готови за европейския пазар, плюсовете ще са повече от минусите. За останалите - обратното. Ще попитате какво означава една фирма да е готова за европейския пазар. Европейският съюз има директиви и други изисквания, които трябва да се спазват. Първо, тези изисквания трябва да се знаят. Второ, по-сложна е подготовката на фирмата да отговаря на тези изисквания, което в много случаи означава пари и време. Затова още от сега трябва да се започне с подготовката. Стоките между страните-членки на ЕС се движат свободно и това е едно голямо преимущество. Пазарът за българските стоки ще бъде физически по-голям. Но този голям пазар е и по-конкурентен, летвата за конкурентноспособност ще се вдигне. Българските фирми, които искат да присъстват на европейския пазар, ще трябва да започнат да се сравняват с конкурентите, за да определят каква позиция могат да постигнат и дали въобще ще могат да се конкурират. В Европа това се нарича "benchmarking".
Какво бихте посъветвали българските предприемачи?
Изхождайки от моя опит в последните 14 години, предоставям няколко съвета към българските фирми: сертифицирайте си качеството, съобразно европейските изисквания; сравнете се с европейските си конкуренти и вижте какво ви липсва; изградете си стратегия, а не живейте ден за ден; научете се на маркетинг; намерете си европейски бизнес партньор и давайте пари за намиране на още пари.